Просто нямам думи за гнева, който изпитвам в себе си. След 9 годишно отсъствие от страната се прибрахме- аз и годеника ми (също българин). Понеже имаме страшно много натрупани лични вещи решихме да ги пратиме по кораб. И така се стигна до централна митница днес. Багажа ни трябва да дойде след 2 дена и ми обясниха, че трябва да попълня форма, за да не плащам мито за пратените неща. В митницата попадаме на страшно неприветстлива служителка, която почва да се заяжда и общо взето помощта й е нулева. Оказва се така, че трябва да се търсят незнайни връзки за евентуалното вземане на багажа. За да спестя дългата история ще задам следните въпроси:

1. Кога най-после задграничният паспорт ще почне да се приема и в България за документ за самоличност след като се приема от цял свят?
2. Кога някой от управляващите ще се усети, че за да има някаква нормална динамика в админинстративния сектор задължително трябва да има обща култура на обслужване на клиента?
3. На кому са нужни (освен на служителите, разбира се) 15 мин. почивки на всеки час и по какъв начин тези почивки подпомагат на работната атмосфера?
4. Кога най-после всички административни служители ще спрат да се карат и да са враждебно-настроени към хората, стъпващи в техните офиси?

Всеки около мен ми казва да спра да се ядосвам; че просто такава е системата в България; че нищо няма да стане и т.н.

НЕ!!!!! Аз отказвам да го приема, и въпреки че служителката в митницата ми каза, че няма на кого да се оплача, аз ще се оплача тук и ще продължа да изказвам ужаса си от това, което виждам. Защото вярвам, че колкото повече се говори за едно нещо, толкова повече се увеличават шансовете то да се промени. Не мога да се примиря с това, че просто така се нещата тук. Просто не мога. Ще изгубя доста нерви ама няма да се примиря.

Хубаво всички министри почнаха да се показват кой какво може. Ама айде да се върнем към базовите неща и тях да оправим първо. Стига с кърпането на дупки- основен ремонт ни трябва.

може би ако се посочваха имената на въпросните служители, щеше да има някаква полза, но така... до слеващия път (постинг).
...

Нямаш си представа какво може да направи една двайсетачка дето я изработваш за 1 час. Има го този момент, че ако те разберат, че си идваш отнякъде и започват да се правят на луди. Влизай им малко в положението, далаверите понамаляха, съкращения има и само остава някой да им говори с престорен акцент на главата ;) Това не значи, че ги оправдавам.

поздрави:

Съгласна съм на сто процента с теб.
Когато след поредното недоволство ми идеше да направя стачка пред народното събрание, моят мъж ехидно ми се присмя и рече - сама нищо не можеш да направиш.
Знаеш ли, това е по-страшно - мисълта на всеки един българин, че нищо не може да направи. А всеки мисли по този начин.
Ама нали някой трябва да почне, те другите един по един ще те подкрепят, може би де, защото и в това не съм сигурна, като виждам как сме се изолирали в черупките си и приемаме всичко за нормално в "тази държава".

Ако знаеш само как те разбирам.... Работата ми е свързана с ежедневно ходене по митници и пристанища и състоянието, до което са те докарали е напълно разбираемо. Няма как да не се ядосваш и да се примириш. Тук 80% от митничарите са: невъзпитани, надменни, груби, некомпетентни и да се разбереш с тях се превръща в "мисията невъзможна", а когато това е всеки ден то можеш да си сигурна че животът ти е скъсен с 1/3 поне. Относно личният Ви багаж - не зная дали сте си го получили вече, но ако все още не сте има вероятност да Ви откажат безмитен внос /което е още по-брутално, след камарата документи, които ще представите като доказателство, че сте прекратили пребиваването си в чужбина... / Кураж! И не им се давайте :)

Благодаря за милите думи и куража. Днес попълних всички документи и да се надявам, че молбата за безмитен внос ще бъде удобрена. Имаше още куп изпълнения, но като отида във сряда да видя какво са направили ще довърша сагата, наричаща се Централна Митница София!