И така да продължа одисеяата за приемането на багажа. Сега нервите са малко по-отлежали и мога по-спокойно да обясня сблъсъка. Първата служителка от митницата ми каза, че не мога да си взема багажа без лична карта. Аз си загубих картата още първата година от престоя ми в чужбина и не я поднових, защото не ми трябваше (грешка номер 1 от моя страна). И така след любезно викане от нейна страна ми каза да отида до 2 РПУ и да ги помоля да ми ускорят услугата за изкарване на лична карта (аз я бях пуснала обикновена и не предполагах, че ще ми трябва). От Централна Митница отидохме до 2 РПУ. След изчакването на задължителната 15 минутна технологическа почивка, която се взема всеки час (не дай си боже те да се изморят) се набутахме при началничката и обяснихме, че по някакъв начин трябва да си ускоря издаването на документа.  От тук натаък следват по-долните разговори:
Лелка в РПУ: Съжаляваме, но декларацията ви е вече в паспортна служба и там трябва да питате дали могат да ви помогнат.
....Пеша до Паспортна Служба.....
Лелка плюс чичко милиционер в паспортна служба: Да, по принцип може да се ускори, но ви трябва удобрение от началника на 2ро РПУ. Отидете там и ги помолете да ви изкарат тази бележка.
.....Бъхтене обратно до 2ро РПУ.....
Началник във 2ро РПУ: Ами предполагам можем да ускорим услугата ама ни трябва служебна бележка от централна митница, че вие имате багаж за получаване.
....Поход обратно до централна митница (за кой ли път него ден).....
"Милата лелка" от гише 11: А пак ли вие? Ами ние нямаме практика да издваме служебна бележка. Закона не е предвиден за такива ситуаций и затова не можем да ви помогнем. Освен това багажа ви не е дошъл още така, че нищо не можем да направим....следва нервен срив, който дори 1 бутилка вино не може да утеши. Язък за всичкото това грозде.

Това беше първия ден на митницата....На следващия ден отивам обратно с попълнените форми и твърдо решена да се преборя със системата. Отивам на гише 11 и за мое щастие "милата лелка" я няма. Урааааа!!!!!! Обяснявам на нейната колежка ситуациятата и тя почва да се смее- не на мен, а на целия развой от предишния ден и ми казва: "Ама това са пълни глупости. Я си дайте документите тука." При което го правя най-послушно и се почва ходенето до различните гишета. (Победа №1 за отбора на добрите). След като ми дадоха всички квитанций, отивам до РПУ (нямах служебната бележка, която искаха ама им дадох митническите документи) и те взеха, че се оправиха нещата. Казаха ми: "Елате в петък и даже не трябва да плащате за ускоряване на услугата" (Победа № 2 и 3).

На другия ден ми се обаждат от фирмата, че багажа ми е дошъл. Тръгвам бодро към склада да си вземам парцалите. Следва един адски дълъг ден свързан с разкарване от склада им до митница, свиждане със заместник-началник и началник, разменяне на подписи и форми и най-накрая в 17.27 (в 17.30 се затваря склада) щурмуване на склада и най-сетне вземане на парцалки.  Войната се спечели. И между другото личната ми карта още не съм си я взела.

Равносметка за деня:
1. Ако едната лелка ти каже, че не може, не й викай. Отстъпи любезно и се върни на другата смяна. Винаги се намира колежка, която ще ти каже това, което искаш да чуеш...или поне да ти помогне.
2. Нещата не са такива, каквито изглеждат- винаги може, дори и да ти казват, че не може.
3. Бумащината с документи няма край, както и техническите почивки на мацките във 2ро РПУ София.
4. Можем много да научим от турските сериали (спец. благодарности на Перла, Сълзи от Босфора и Мелодията на Сърцето)- преиграването е тактически ход за заблуда на врага (или лелката от Гише 11).
5. Най-важното: СИСТЕМАТА МОЖЕ ДА СЕ ПОБЕДИ! Просто трябва да спрем да спазваме и слушаме това, което ни казват и да си караме през просото. Жалко, но истина.

Тук искам да изкажа специални благодарности на Скорпион Шипинг и на г-н Ивайло от митницата при  Скорпион Шипинг. Той поне беше свестен митничар и не ми се скара. Мерси!